От Кюнец у Кюнец или първи стъпки по Средоноса

 21 август 2025 г., четвъртък. С Росен сме се разбрали да го взема от магазина до светофара на Югозападния университет в Благоевград към 7:30. Денят се очертава да е единственият със стабилно време през седмицата. Тръгвам по-рано, а той вече ме чака. По пътя говорим за планини, книги и Пинк Флойд. След няма и час стигаме местността "Бетоловото" над Пирин голф, Разлог. Подарява ми книгата на Ива Петрони "През пет планини" - пътепис за преминаването на различните етапи от Е4. Казвам му, че няма нужда, но настоява. Благодаря му. Тръгваме към х. Яворов с отворена крачка. Той твърди, че преходът ще ни отнеме 12 часа, аз му казвам, че с това темпо за 12 часа ще минем 40 км. Смеем се.   На хижата в движение сменяме плановете и вместо към Средоноса, тръгваме първо към Събиците и улея "Кюнеца". Обещанието за домашни меденки го окрилява, ха-ха.

Тясно и стръмно. Изчакваме се, заради падащите камъни. Росен води, вече е бил тук няколко пъти. 

 Там, където слънце не огрява.

 

 Излизаме от улея и тръгваме към Самара - тесен ръб, съседен на Средоноса. Измушваме се от клека и тръгваме по ръба. Радваме се на първите еделвайси. 

 Решаваме да слезем без пътека в циркуса от най-ниската част на ръба. Има само 10-15 м клек, минаваме го бързо. Решението се оказва добро - избраният улей се оказва отрупан с еделвайси. Спираме на всяка по-голяма туфа. Даваме му името "Кюнеца 2". 

 

 Слизаме на пътеката и тръгваме към подножието на Средоноса. Малините са до гърдите. Говорим за мечки, точно тук преди години Росен се е срещнал с една. Хващаме надясно към най-въздушния пирински ръб. Минаваме покрай черна мура на 1100 години. 

 В подножието на Средоноса хапваме меденки и тръгваме. Чакат ни малко над 3 км и 770 м денивелация до Баюви дупки. Нагоре-надолу по рибените кости откатерваме пасажи и напредваме. 

 

 

 

 Вляво, Котешки чал извисява бяла снага към небето.

 

 3 часа по-късно стъпваме на връхната кота. Снимки, гледки и тръгваме към Итипица. 

 

 

 Пак сме по Е4. Росен твърди, че е уморен, но не спуска като такъв - надолу лети. Минаваме покрай Суходолското езеро, Събиците остават вдясно. Хвърляме по един поглед на Кюнеца - 9 часа по-късно. 

 Бързо подминаваме хижата и бягаме към Бетоловото. ~ 25 км и ~ 2500 м положителна денивелация. 10 часа с почивките, изпреварихме графика.