По Мальовишкото било

 28 август 2025 г., четвъртък. В 8:30 паркирам над Рилския манастир. Пълня шишетата на чешмата и тръгвам към Кирилова поляна. 

 

 Връх Двуглав се показва пръв.

За около час стигам на поляната и тръгвам към Сухото езеро.

 След още петдесетина минути съм на езерото. Със сигурност оправдава името си.

 По пътеката се разминавам с крави, не знаят да правят път на изкачващите се. От езерото хващам Асансьора към Попова капа.

 

 Половината път е изкачване, после става почти равно и така до Поповокапски езера.

 Вече се движа по Е4. След малко хващам наляво за върха.

 От тук тръгвам към Купените.

 На Страшното езеро се виждат двама-трима човека. В делничен ден е спокойствие.

 Поглед към Пирин планина.

 Напред към Ловница.

 Слизам към Злия прелез и следва Орловец.

 Поглед към Злия зъб.

 Тръгвам по Петлите към Еленин връх.

  Следва Мальовица. Поглед към изминатия път и Еленино езеро.

 От тук по Е4 към Дългия рид.

 Пътеката е добре отъпкана и добре маркирана. Срещам израелски турист и заедно вървим надолу в приказки. 

 Осем часа и половина по-късно пак съм при Рилския манастир. 27 км и 2000 м положителна денивелация.